| Резюме: |
Един от видовете същински транспортни престъпления е нарушаването на правила за транспортна безопасност, създаващо опасност за живота или здравето на хората, което е криминализирано в чл. 342 от Наказателния кодекс (НК). Неговото изпълнително деяние може да се осъществи чрез нарушение на правила или изисквания за безопасност, установени във всички видове транспорт. Тези правила за безопасност са специални и обхващат различни аспекти на транспорта: от една страна движението на транспортните средства (ал.1), от друга експлоатацията на транспортните средства (ал.2), а от трета доброто качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията (ал.2). Наред с това за съставомерността на деянието се изисква то да бъде извършено „при управление“ на транспортно средство. Изясняването на съдържанието на обективните признаци относно изпълнителното деяние дава гаранции за точното приложение на наказателния закон и даването на вярна правна квалификация на извършеното. Това несъмнено би улеснило противодействието на транспортната престъпност.
В съвременната наказателноправна литература липсва подобно изследване, което оправдава и изследователския интерес към разглежданата проблематика. От друга страна именно при описване на същинското транспортно престъпление по чл. 343 от НК, законодателят изрично препраща към диспозицията на чл. 342 от НК. Ето защо спецификите на диспозицията на транспортното престъпление по чл. 342 от НК и формите на изпълнително деяние, визирани в нея, ще бъде предмет на анализ в следващото изложение.
|