| Резюме: |
Овцете и козите са едни от най-непретенциозните и приспособени към екстензивно земеделие животни. Те са подвижни и пъргави, със здрави копита. Приспособени са да минават километри по пресечени терени, зада търсят храна. Поради специфичното устройство на устата си - тънки и подвижни бърни, остри резци и твърдо небце, те откъсват ниско и най-късите треви. Това дава възможност да се изхранват и на сравнително по-бедни пасища, кьдето други животни биха останали гладни.
Биологичните особености на овцете и козите, разностранната им продуктивност (мляко, месо, вълна, кожи, пух, тлъстини, тор, рога и копита), способността им за бързо размножаване, скорозре- лостта, плодовитостта и лесното им приспособяване към различни теренни и климатични условия ги правят едни от най-желаните и разпространени домашни животни у нас.
България винаги е била страна с развито овцевъдство и козевъдство още от дълбока древност. До 1950 г. у нас основно са се развъждали местни овце и кози.
Вследствие на упорита работа на научни колективи, селекционери от центровете по племенно дело и производственици от стопанствата от различните райони на страната за 30-35 години се създадоха породи овце с комбинирана продуктивност (вълна, месо и мляко) - 4 нови тънкорунни породи, 2 кросбредни и 2 типа цигай. В резултат на това при запазване на общата продукция от мляко настригалата вълна се увеличи 2,5 пъти и достигна 35 хил. т. Неколкократно се увеличи и месото от млади животни. При козите се създаде породата Българска бяла коза с 650-700 л млечност за лактация.
През последните 10-12 години значително намаля броят на овцете и съответно на продукцията от тях. Докато през 1984 г. броят на овцете беше 10,9 млн., днес той е около 2,5 млн.
Единствено броя на козите се увеличава непрекъснато. През 1961 г. той е бил 250 хил., а през 1991-1992 г. се е увеличил до 500 хил. В процеса на промените в селското стопанство, когато останалите видове животни намаляват, козите, които винаги са били отглеждани от частните стопани, бързо се увеличават и през 2001 г. те са близо 1 млн. глави. Само козите-майки са около 780 хил. С това домакинствата компенсират намалялата продукция от овцете и кравите, чието отглеждане е доста по-скъпо. Търсенето на кози като разплоден материал е голямо и в момента не може да бъде задоволено.
При новите условия е необходимо да се направи всичко възможно за възстановяване на овцевъдството. При сегашната ценова политика частни4
ят стопанин, а и създадените кооперации ще имат сметка да използват овцете в комбинирано направление - за мляко, месо и вълна.
Освен това е необходимо да се разбере, че високопродуктивното овцевъдство и козевъдство изискват и висока култура при отглеждането на животните. Това означава да се спазват всички изисквания при храненето, отбирането за разплод и профилактиката им.
В предлаганата книга се разглеждат важни въпроси, свързани с храненето и отглеждането на овцете и козите. На първо място това са породите овце и кози, избор на животни за разплод, заплождане, бременност и раждане.
Не на последно място стоят и въпросите, свързани със здравеопазването на тези два вида животни. В книгата са описани основните заболява- ния - незаразни, заразни и паразитни.
|
Online
Книга