Здравната просвета в българското общество 1856-1878 г. : автореферат дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" по професионално направление 2.2. История и археология (История на България - История на Българското Възраждане) /
Дисертационният труд разглежда процесите по навлизане и разпространение на здравното познание от модерен тип в българското възрожденско общество, каквото е познато от по-рано в европейските страни. Изследването съпоставя двете основни форми на здравно познание през епохата – традиционното и модернот...
| Основен автор: | Терзиев, Владимир Красимир |
|---|---|
| Други автори: | Митев, Пламен Димитров 1956- (научен ръководител) |
| Формат: | Книга |
| Език: | Bulgarian |
| Публикувано: |
София,
2023.
|
| Предмети: | |
| Онлайн достъп: |
Пълен текст |
| Резюме: |
Дисертационният труд разглежда процесите по навлизане и разпространение на здравното познание от модерен тип в българското възрожденско общество, каквото е познато от по-рано в европейските страни. Изследването съпоставя двете основни форми на здравно познание през епохата – традиционното и модерното, които съществуват паралелно с елементите на взаимно влияние. Основно внимание е отделено на здравното ограмотяване не само на подрастващите, но и на цялото общество чрез училищното образование и печатната книжнина. Привържениците на идеята за издигане на здравната просвета като средство за борба с ширещото се здравно невежество се фокусират върху включването на елементи от медицинската наука в обучителния процес под една популярна форма, каквато е хигиената, за която се дискутира да се въведе като задължителен учебен предмет. Реформените усилия на Османската империя в духа на европеизацията, както и мерките срещу постоянните епидемии от чума и холера са допълнителни фактори, които благоприятстват постепенното припознаване на българите с достиженията на чуждестранното здравеопазване. Въпреки, че до Освобождението, а и дълго след това, основната форма на здравеопазване сред големи групи от населението остава народната медицина, именно през Възраждането са положени темелите на един нов, различен тип здравна култура, която постепенно ще се наложи в условията на Третата българска държава и съответните национални институции, каквито до 1878 г. липсват. |
|---|---|
| Физически характеристики: |
31 с. ; 21 см. |
| Библиография: |
Библиография на с. 31 |